Маймунката Тоджо, която приземи самолет и се напи с ром
Ок, заглавието може и да е малко подвеждащо. Самата маймунка в действителност не пилотира самолета – който каца изключително в Клонакилти – само че тя е значим член от американския екипаж, който пада от небето в дребната морска община Корк в една много наситена със събития априлска заран през 1943 година
Преди да се окажат заобиколени от стотици очаровани ирландци, въпросните летци изхвърчат от Съединените щати със аероплан на име „ T’Ain’t a Bird “ и след къса спирка в Мароко в Северна Африка те потеглят още веднъж на път за Англия. Горивото обаче им свършва над Изумрудения остров (както Уилям Дренън назовава Ирландия в стихотворението си When Erin First Rose), откакто подвеждащо известие по радио станцията им ги отклонява от курса. На борда имаше 10 души екипаж, дружно с една маймунка – Тоджо, която бяха взели в Мароко като амулет.
Така Boeing B-17 – наименуван „ Американската летяща цитадела “ – стартира да обикаля към град Клонакилти към обяд на 7 април 1943 година Огромният аероплан – нещо, което малко на брой ирландци са виждали до този миг – лети толкоз ниско, че локалните се притесняват, че ще се удари в една от църковните кули, само че той най-после се насочва към морето, преди да завие и да кацне в тресавище.
Екипажът от вътрешната страна в началото е счита, че е аварирал в окупирана от Германия Норвегия и твърди, че са си подготвяли таблетки с цианид, когато ги наближава избавителна група. Но откакто са уверени, че са на другарска земя и откакто самоличността им е доказана, екипажът и Тоджо скоро са посрещнати с отворени прегръдки.
Местният предприемач Томас Тъпър споделя пред Би Би Си, че екипажът е бил арестуван от полицията, само че „ това задържане се е състояло в това, че са били настанени в локален хотел, където е имало празненство в продължение на три дни “. Докато мъжете и тяхната маймунка-талисман се приспособяват към новата си среда, те вземат решение да споделят 36-те бутилки ром, които имат на борда, с ококорените мъже и дами, които идват да ги видят. Както и с Тоджо, на който алкохолът много му се харесва.
„ Когато открихме, че са американци, в града настъпи огромно неспокойствие “, споделя Дена О’Донован, чието семейство ръководи хотела, в който е отседнал екипажът. „ Имаше някаква карнавална атмосфера в продължение на дни. Хората си вземаха отмора от работа, с цел да отидат да видят този солиден аероплан, а бойците бяха като известни персони. Но никой не беше толкоз прочут, колкото Тоджо. Никой в никакъв случай не беше виждал маймуна, тъй че той беше посрещнат в действителност доста добре. “
В последна сметка обаче, дългът прекъсна празненството и екипажът е отведен в Корк, преди да бъде откаран в Северна Ирландия и предаден на Кралските военновъздушни сили. Но един член на екипажа за жалост не съумява да дойде – Тоджо.
Поради мощния си вкус към рома, маймунката, която без подозрение непрестанно повдига настроението както на американския екипаж, по този начин и на ирландските фермери, се разболява от пневмония и макар напъните на локалните ветеринари, лекари и даже химици, Тоджо за жалост почива няколко дни по-късно.
„ Хората бяха същински съкрушени, когато той умира. Някои споделят, че дребното му тяло не може да понесе студа в Ирландия, други споделят, че става по този начин от храната. Не е известно маймуните да ядат пудинг. Но други споделят, че му е обещано и много за пиянство “, добави госпожа О’Донован.
След това маймунката е измита по обичаен ирландски бит и заровена с цялостни военни почести, което илюстрира въздействието, което дребният примат е имал по време на късия си престой с летците и ирландците.
Освен това, през 2013 година, скулптура на Тоджо е открита в Клонакилти, където той и американският екипаж кацат спешно преди 70 години.
Има даже локална марка американско ярко питие, кръстена на него, с цел да уважи неговите алкохолни подвизи!
Въпреки че ирландската му екскурзия е къса, Тоджо оставя памет, която за благополучие и до през днешния ден не е забравена.
